Ултравиолетови (UV) филтри

Понеже в предишната публикация неволно стана въпрос за ултравиолетови филтри, се сетих, че преди доста време вече бях писал за тях. Затова ето осъвременена версия и тук…

Първия филтър, за който чува начинаещият фотограф, обикновено е ултравиолетовият филтър, най-често маркиран като UV от повечето производители. Всъщност, това е цяла фамилия филтри с някои разновидности в нея, цените на които се движат в диапазона от няколко долара до около двеста и нагоре, като цената не зависи само от размера им. Нека да видим какви са основните видове UV-филтри и основните разновидности при тях.

Най-обикновеният UV-филтър е т.нар. UV protector. Както не е трудно да се досетим от името му, неговата основна функция е да предпазва обектива, и по-специално неговата най-външна леща, която е изложена на атмосферни и всякакви други катаклизми като дъжд, изпотяване или човешка небрежност – удряне, драскане и т.н. Това е най-евтиното възможно стъкълце, което можете да си купите от фотомагазина и ви съветвам да го направите за всеки по-ценен обектив, който използвате, особено при употреба в по-агресивни условия. Тази грижа за обектива си струва цената. Всъщност UV предпазителя почти не е филтър, ако трябва да сме честни – той осигурява само най-основно филтриране на ултравиолетовата светлина.

Защо изобщо ни е нужен UV филтър? Просто фотографската лента, както и видеолентата и цифровия сензор, са по-чувствителни към ултравиолетовата светлина в сравнение с човешкото око. Проявлението на това е появата на белезникавосинкави нюанси върху фотосите, особено при снимки от големи дистанции или пък над водни повърхности с много вода или много небе. Снимки на голяма надморска височина също могат да бъдат проблемни заради повечето ултравиолетови лъчи. В последния случай се препоръчва дори UV-Warm (затоплящ) филтър.

Истинските UV филтри са основно два вида, които често се бележат като Sky и Haze. Използват се за по-ясни цветове, както и да спестяват синкавите оттенъци. Различните производители имат свои означения за каталогизиране на филтрите, обикновено с някаква цифрова скала, но доколкото не говорим за конкретен производител ще се придържаме към по-популярните типови названия. Sky филтъра обикновено филтрира около половината UV-светлина от спектъра (най-често някъде до 365nm), а Haze филтъра малко повече (около 3/4 или до около 390nm). Ако това е важно за вашето снимане, проверете спецификациите на конкретния производител преди да купувате.

Съществуват и комбинации от UV и затоплящи филтри (най-често бледо оранжеви), които се означават като UV Warm филтри с двоен ефект – едновременно филтрират ултравиолетовата светлина и затоплят малко или повече цветовете на снимката. отново поради голямото многообразие на такива комбинации, е добре да проверите каталозите на производителите. UV-филтри се използват предимно в цветната, но и в чернобялата фотография, най-малко като протектори. Повечето UV-филтри се продават и в широкоъгълно изпълнение (маркират се с wide angle или slim и имат по-тънък профил) и като multi-coated (това е специално покритие, подобно на това, с което е обработена и оптиката на обективите, такива филтри се наричат още и просветлени), което може значително да повишава цената им. Причината широкоъгълните филтри (wide) да са тънки (slim) е за да не ги “види” обектива, което би предизвикало затъмняване по краищата на снимката. Този специален профил, освен, че ги прави по-скъпи, понякога е и доста неудобен за работа.

UV филтрите са с фактор 1, което означава, че не променят експозицията при снимане през тях.

Аз предпочитам да ползвам просветлени UV филтри B+W на Schneider, но те никак не са евтини. Като по-достъпна алтернатива бих избрал филтрите Hoya.

Зимен баланс на цветовете

Човешкото зрение в комбинация с мозъка върши чудеса, с които толкова сме свикнали, че рядко ги осъзнаваме. Затова и много често за начинаещите фотолюбители е трудно да си обяснят защо когато снимаме с цифров фотоапарат е от значение настройката на баланса на бялото (често срещано още и като бял баланс от буквалния превод от английски white balance). Във филмовите времена фотографите си купуваха различни цветни филми – например такива, подходящи за снимане през деня, на дневна светлина, и такива, за снимане на закрито, когато единствената светлината често идваше от електрически крушки с нажежаема жичка. Сега е далеч по-просто – трябва само да кажем на апарата си, при какви светлинни условия снимаме – през деня, на сянка или на изкуствено осветление. (Внимавайте! Настройката за светлина от крушка с нажежаема жичка е различна от тази за светлина от луминесцентна лампа!).

И всичко това е, защото нашият апарат реално не знае кое точно е бяло. В действителност и нашето зрение не “знае”, но тук се намесва мозъка ни и внася нужните “настройки”, когато светлината около нас се мени. Всъщност променя се цветната температура, но по тази тема ще си говорим някой друг ден в Учебник. Затова, ако му изключим мозъка, разбирайте системата за автоматичен баланс на белия цвят (Auto White Balance), на апаратът му остава да разчита на нас да направим вярната настройка. В противен случай снимките ни могат да изглеждат повече или по-малко жълтеникави или пък синкави.

Напоследък съвременните цифрови фотокамери се справят прилично с налучкването на баланса на бялото, но често – особено през зимата, когато снимате снежни писти и преспи – системата за автоматична настройка на бялото може да греши в една или друга посока. По-вероятно към синкавия цвят. Често това е комбинирана грешка, свързана и с грешка в системата за автоматично измерване на експозицията – тъй като при твърде бял кадър, фотоапаратът се подлъгва от отразената светлина, решава, че му е твърде в повече и позатваря блендата, при което се получава недоекспониран (тъмен) кадър. Този проблем можете да решите като настроите корекция от +1 EV на апарата си (старите фотографи ще ви кажат да коригирате с “около плюс една бленда”). Може да се наложи и повече.

Защо обаче апаратът по-често греши в посока към синкавия цвят? Обикновено причината е, че снимаме снегове и писти високо в планината, а при по-голяма надморска височина ултравиолетовите лъчи са повече, затова и снимките ни се сдобиват с видим синкав оттенък. Тук на помощ идват ултравиолетовите филтри, но за тях също по-подробно ще си разказваме някой друг път.

Днес – понеже все още е зима – и при добро желание може да се намери сняг из планините – нека си подскажем идея, която е толкова очевидна, че също толкова рядко бива използвана, а именно – да обърнем дефекта в ефект. Можете да използвате нарочно “погрешни” настройки на баланса на бялото с креативна цел. Разбира се, това можем да правим не само непременно за снежни снимки, а и при доста други условия.

Та така – ако искате да затоплите цветовете във вашата снимка вместо дневна светлина (daylight) нагласете на облачно или сенчесто (cloudy или shade) – нищо, че няма облаци по небето и дори слънцето грее закачливо. Така ще “подлъжете” камерата да мръдне цветовете към червеното, което ще се прояви като засилване на розовите и жълтите тонове. Опитайте – дори и при портрети се получава добре понякога ;)

Обратно – ако искате синкав ефект – опитайте с настройката за лампа с нажежаема жичка (tungsten или incandescent).

Зимен баланс на цветовете

Автоматична настройка на баланса на бялото

Зимен баланс на цветовете

Затопляне на цветовете с настройка за облачно време

Зимен баланс на цветовете

Обратния ефект – с настройка за лампа с нажежаема жичка

И още две бързи идеи като бонус – при снеговалеж светлината обикновено е доста слаба и разсеяна. Това, че е слаба може да ви принуди да снимате на твърде бавна скорост на затвора. Имайте наум, че при скорост 1/30s и надолу снежинките ще започнат да се размазват и дори да заприличват на чертички. Стативът може да ви спаси от общо размазване на цялата сцена заради трепване на ръцете. И без това контрастът при тези условия ще е нисък, а картинката мека, заради разсеяната светлина.

Ако пък не вали, а е просто облачно – светлината ще е подходяща за портрети, особено женски. Опитайте!

За идеята

Много от фотографите днес не осъзнават колко мощни инструменти държат в ръцете си. Дори най-малките и пренебрегвани с лека ръка любителски цифрови модели напоследък притежават способности, за които дори професионалните фотографи до неотдавна можеха само да бленуват, особено що се отнася до автофокусни системи, детайлност на изображението, богатство и прецизност на цветовете или бързина на работа. Днес можем да експонираме и снимаме в почти пълна тъмнина при това без да е нужно дори да разбираме как работи или се случва всичко.

И вместо да използваме всичко това, което камерата, която държим в ръцете си ни предлага като възможности, често (признавам си, че и аз минах по този път) любителите мечтаят за един или друг апарат или кошница с непосилно скъпи обективи, чиято липса се превръща в оправдание да не отвориш очи за кадрите, които са навсякъде около нас. А най-важният фотографски урок, който всеки начинаещ фотолюбител трябва да научи от самото начало е, че няма добра и лоша светлина за снимки, няма добра и лоша камера или обектив, нито добри или лоши условия за снимане. И че – особено в наши дни – почти винаги можем да направим прилична снимка, ако положим малко усилия да познаваме повече инструментите, които държим в ръцете си и съобразяваме някои, често удивително простички правила и много малко теория на фотографията. Понякога всичко, което е нужно е да си представим как бихме могли да заснемем съответната ситуация по един или друг начин и да изберем предпочитания. Да измислим как можем да използваме моментните светлинни условия, вместо да се борим с тях или да ги изчакваме да се сменят, заедно с отлива на вдъхновението ни. Да се научим да ценим очарованието на сивите зимни дни или дъждовните градски пейзажи. Да видим в една зимна буря или едно заледено утро възможността за уникални кадри, въпреки че изначално това не изглежда като най-добрите условия за създаване на шедьоври.

Именно затова в този сайт ще се появяват публикации, разделени е три категории – Идея, Вдъхновение и Учебник. В Идея ще се споделят кратки подсказвания как да снимаме едно и друго нещо от заобикалящия ни свят – често без задълбаване в теорията – просто като побутване в стил – ето вземи апарата завърти тези две копчета и опитай това. Основни теми, свързани с това защо и как трябва да се снима, как се случва всичко, какво се крие под повърхността и какво трябва да знаем за да постигнем идеите си и да използваме по-широко въображението си, ще разказваме в Учебник. А във Вдъхновение ще споделяме мисли, идеи и съвети на майстори на фотографското изкуство.

Ще се старая идеите и съветите да бъдат в контекста на съответния сезон или да бъдат повод човек да вземе апарата със себе си при следващата разходка в парка и да опита съответната техника или подход. Ще бъдат представени лесно и в общия случай няма да изискват кой знае какво специално оборудване. Разбира се, няма как да няма такива, които да не изискват специални аксесоари, но ще видим как можем да направим някои неща и с тях и без тях и всеки сам да може да оцени разликата и да реши за себе си – дали това е нещо нужно или не.

Ще правя допускането, че хората, които четат този сайт разполагат с някаква, макар и непретенциозна камера. Най-добре би било тя да бъде някаква компактна любителска система със сменяема оптика и поне нормален обектив, но не би било проблем да пробвате повечето съвети и ситуации с нисък, среден или висок клас SLR – цифров или филмов, както и дори със “сапунерка”, стига тя да не е пълен автоматик и да можете поне да правите някакви настройки по ваше желание. Иначе казано, ако сте от онези форумни възпитаници, които мислят, че успехът във фотографията непременно е свързан с последния 36-мегапикселов сензор, незнам-си-кой светолосилен обектив или супер-zoom, този сайт навярно няма да ви хареса.

Моето мнение е, че през последните около 2-3 години в професионалния сегмент не се случва и предлага почти нищо, което да има значение и смисъл за любителя и дори за запаления любител с по-сериозни амбиции, затова много рядко тук ще става въпрос за технически или технологични превъзходства на един или друг сензор или една или друга марка. Нито за актуални модели, особено за надпреварата във високия сегмент. За такива неща ви препоръчвам силно един друг сайт.

И още нещо… понеже филмовата фотография, за добро или лошо, все пак се свързва повече с миналия век, най-често тук ще обсъждаме цифрови фотографски процеси, но ще се старая при всяка възможност да правя паралели, доколкото филмовата фотография възпитаваше различни качества у фотографите, които все още мисля, че имат значение и днес.

P.S. И нещо, което ми подсказаха в twitter – когато човек харесва и обича инструментите си, всичко се получава много по-лесно, затова просто си намерете камерата, с която се разбирате най-добре. Другото е маловажно.

Бърза post-обработка с levels и curves

Травмите и чудесата на Бабак Салари

Този материал, в пълния му вид, за първи път бе публикуван в yovko.net и е по повод изложбата на Babak Salari в Арт-център Photosyntheis през октомври 2011 година. Тук е препубликуван със съкращения.

Когато преди няколко седмици се запознах на живо с Бабак Салари първото ми впечатление бе, че вероятно той е първият творец, когото познавам, който е забравил егото си вкъщи. Вече бях разглеждал сайта му, бях чел негови интервюта, разлиствал съм някои от книгите му и бях почувствал вече неговия разпознаваем, дълбоко вгледан в хората почерк. Неговата фотография е силно неподправена, много емоционална и някак непретенциозна. Бидейки документалист това сякаш се предполага, но много документалисти остават просто дистанцирани наблюдатели, докато любовта на Бабак към хората и неговата толкова искрена човечност сякаш не се побират зад фотоапарата и просто преливат в кадрите му.

След днешния ден, определено мисля, че може би Бабак е най-земният и скромен човек, когото познавам. Въпреки трудната си младост и съдбата на политически затворник в родния му Иран, а после беглец и скитник по света, търсейки места с допирни точки до себе си. Много хора биха използвали подобна съдба за оправдание, а той просто тихичко казва… аз съм хуманист… обичам хората. А за най-великото си постижение би определил… един милиметър живот…

Бабак е толкова истински и естествен, колкото и фотографията му. Не си представя себе си като нищо повече от част от живота, този непринудения и не винаги готов за снимка живот, действителността такава, каквато е. А в опита му да я улови, не иска да се вижда отстрани като автор, освен във формалния смисъл на думата, защото предпочита да се чувства напълно еднакъв с лицата, пред обектива. Неговата фотография е едно безкрайно търсене на човечността, именно чрез неподправена човечност.

Интервюто, публикувано в YouTube, е с български субтитри.

За фотографията от сърце

Този webcast за първи път бе публикуван в yovko.net, на база презентация, представена в OpenArt панела на OpenFest 2009.

Нещо като опит за кратък преразказ по история на фотографията. Блaгодарности на Начо Каменов и Dynaphos за съдействието, подкрепата и сърдечността!

Семинар край Батак

През последните две години екипът на SimpleStudio проведе няколко фотографски практически семинара, предимно за начинаещи. Ето и кратко филмче-импресия от единия от тях.